Intrigi.bg Мистерии Бъдни вечер е: Пожелаваме си всичко най-добро за бъднини – ето какво...

Бъдни вечер е: Пожелаваме си всичко най-добро за бъднини – ето какво трябва да сложим на трапезата

217
0

Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.

Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември – предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец – Игнажден.
 

От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово – Коледа. Оттук и името им – коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
 

В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица – прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината.

Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома.
 

Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: „Ела, Дядо Господи, да вечеряме.“ На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: „Честито Рождество Христово!“, а те им отвръщат: „Амин! На многая лета, за много години!“.

Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш…“, прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
 

След това старшият казва: „По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.“ Всички се прекръстват и казват „Амин!“. В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. „кондак“, вкратце – разкритие религиозната същина на празника:
 

„Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват – понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог“ (написано от свети Роман Сладкопевец)
 

Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

† Доростолски митрополит Иларион (1913-2009)

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име