Intrigi.bg Булевард Боно „мрази“ U2: Дразни се на името, срам го е от песните...

Боно „мрази“ U2: Дразни се на името, срам го е от песните и не може да понася гласа си

119
0

Ако сте от хората, които знаят тестовете на U2 наизуст и слушат песните им с удоволствие, опитайте се да убедите и фронтменът им Боно, че музиката им е добра, защото той не вижда повод за бурни емоции в над 40-годишното творчество на бандата.

В интервю за подкаста на The Hollywood Reporter – Award Chatter, вокалистът на U2 разказва, че намира песните на групата за дразнещи и изключва радиото, когато ги пуснат, защото не харесва звука от собствения си глас.

Нещо повече, в над 60-минутния разговор с колегата си китарист Дейв „Едж“ Евънс, Боно се разгорещява в забележките си към групата дотам, че се превръща в най-острия им критик.

Като за начало, вокалистът споделя, че се срамува от песните на U2 и няма брой на наградите „Грами“, който да го убеди да изслуша някое от старите им парчета от начало до край. Ирландецът разказва, че спира радиото в секундата, в която засече някой от текстовете, които е изпял.

„Бях в колата на път за Дъблин, когато пуснаха наша песен по радиото и слушайки я, станах аленочервен от срам. Но може би това е правилното място за един артист – на ръба, да се смущава, да изпитва нещо като болка от срам, да не се изложи“ споделя Боно пред подкаста и не спира дотук.

Ако можеше да върне времето назад, една от знаковите промени, които музикантът щеше да направи в живота си, е да не подкрепя колегите, които предлагат името на групата им да е U2. По спомени на Боно то е избрано само защото няма по-оригинално предложение, а мениджърът им е смятал, че ще стои добре върху тениски.

„Не го харесвам. Наистина не го харесвам. Сигурно съм имал някаква форма на дислексия, защото не осъзнавах, че и „Бийтълс“ е лош каламбур. Събрахме буква и цифра, понеже във въображението ни стоеше като кодово име на шпионски самолет. Изглеждаше футуристично. Но постигна ли се тази асоциация? Не. Затова и не харесвам това име“, споделя Боно.

Първоначално идеята е била групата да се казва The Hype, но бързо е отхвърлена както от самите рокаджии, така и от техния мениджър, който намирал, че подобно изписване ще стои банално, обикновено и още по-зле – незабележимо.

Всъщност първият мениджър на групата има пръст в това да познаваме четворката ирландци като U2, защото с финалния си глас накланя везните в полза на буквено-цифрената комбинация.

Снимка: Getty Images

„Пол Макгинес, нашият първи мениджър, ни каза: „Вижте, това име е страхотно и ще стои наистина добре върху тениски – буква и цифра“, разказва Боно.

За капак на признанията, че името на U2 е избрано по неволя и че самият фронтмен отказва да слуша песните си, Боно допълва и че не харесва собствения си глас. Трета причина, заради която спира радиото, когато пуснат музиката на U2.

В интервюто за Award Chatter 61-годишният музикант разказва, че се е опитвал да доведе изпълненията си до по-мачовски вариант, но когато ги слуша, се убеждава, че не му се е получило.

Според него вокалът му е напрегнат и не се вписва с иначе „отличното звучене на групата“, а това мнение не е било изолирано в музикалните среди.

Звездата на 80-те Робърт Палмър му е правил задочни забележки през общите им познати, а това, което е достигнало до Боно, са думите: „Боже, някой казвал ли е на вокалистът им да понамали децибелите. Ще направи услуга и на себе си, и на всички, които трябва да го слушат“.

Но рокаджията не разбирал как точно да обуздае вокала си и как да звучи по-естествено. Този „еврика“ момент за него идва с многократното слушане на американските пънк и рок банки, които му подреждат пъзела на въздействащия глас в рока.

„Голямото откритие за мен дойде със слушането на Ramones и красивият звук, който идваше от Джоуи Рамон. Тогава научих какво е нужно, за да бъдеш рокендрол певец“, споделя Боно.

С оглед на новите си разбирания, той е готов да тегли чертата на предишните си изпълнения, квалифицирайки ги като „лоши“. А ако искате да слушате истинския Боно, трябва да слушате само последните му парчета, гласят изводите му накратко в музикално отношение.

„Станах певец едва наскоро. Може би се случва нещо с ушите на хората с годините. Не знам“, разсъждава ирландецът.

И все пак той не е готов да отпише абсолютно цялото творчество на U2 и ако трябва да посочи препоръка на феновете от техните албуми, сламка, за която да се хванат, ще го направи, но ще е само една песен.

„Въпреки всичко Vertigo е песента, с която се гордея най-много. Тя е спойка, която свързва тълпата, независимо от нейните размери. Но останалите песни ме карат да настръхвам и то не по хубавия начин. Поглеждам към старите ни албуми и си казвам: Боже, защо го направихме“, коментира още Боно.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име