Intrigi.bg Актуално Благотворителност по български: Ако имаш две ризи, дай износената на ближния

Благотворителност по български: Ако имаш две ризи, дай износената на ближния

101
0

Много ми става филантропско всяка година около рождения ден на Исус от Назарет. Всички се раздават на сто процента, не само Кубрат Пулев на ринга и Мая Манолова в „трудната, жестока и нечестна кампания“. Коледният дух е навсякъде и помага да се отприщи бента на напиращия през цялата година порив да се вършат добрини.

Всъщност и около Великден народът се присеща за болните деца и по-малко за бездомниците, понеже все пак вече не е кучи студ навън и не е кой знае каква драма, че спят на чист въздух по пейките. Обаче зимният сезон определено е по-благотворен за благотворителността.

Особено популярни в последно време са благотворителните акции с конкретни каузи. Само че тези акции са еволюирали до такава степен, че кутиите с процеп за пускане на левчетa, поставени при касите в кварталните магазинчета, вече се считат за жив анахронизъм. Новото модерно е не просто да се даряват пари, а да се вършат разни неща в името на други неща и евентуално това да подтикне някои хора да дарят някакви пари.

Няколко примера само. Преплуване на Ла Манша в двете посоки в полза на китовете, които вместо скариди, поглъщат тонове пластмаса. Тичане в кръг в Южния парк за семействата с репродуктивни проблеми. Най-бързо ядене на люти чушки сорт „Червено Хабанеро“ с цел подпомагане пенсионерите, живеещи под екзистенц-минимума. Изработване на бижута от подръчни материали (боб, мушмули, копчета, печено тесто), с парите от чиято продажба да се закупят кувьози за недоносени бебета. Или ако не стигнат, поне 20 броя стерилни ръкавици за персонала на неонатологията.

Изобщо кипи безсмислен благотворителен труд, крайната цел на който е да те поканят в някой сутрешен телевизионен блок, за да разкажеш за себе си и за това как си бил възпитан от баба си и приказките на Ангел Каралийчев да помагаш на ближния в беда.

Друг популярен прийом за набиране на средства и изчистване на гузната съвест е практиката, която аз наричам „Благотворителност от засада“. Няма как да не сте попадали в капана й.

Седите си на някое барче и неочаквано откъм гърба ви изниква зле облечен човек с унила физиономия, който държи опърпана папка или ламинирано ксерокопие на снимка от Фейсбук с кратък текст под нея, който обяснява, че се събират средства за дете с ретинобластом, на което предстои очна операция в Израел. Оглеждате се наоколо, но без да си въртите глава, понеже е невъзпитано. Забелязвате, че от околните маси вече си ровят в портмонетата за дребни, понеже им е станало ясно, че няма как да избегнат ослепяващото дете, освен ако не си тръгнат веднага, без да си платят сметката.

Трябва да признаете, че положението е малко гангстерско: „Парите или християнските ценности!“ И понеже не искате да изглеждате като последния безчувствен изрод, давате на човека монета от два лева, като обаче избягвате да го погледнете в очите. Чувствате се някак неудобно – срам ви е, че нямате рак, но още повече ви е срам заради това, което му се налага да прави, преглъщайки собственото си достойнство.

Много ми е мило обаче колко присърце взимат българите всички „каузи“ на бащицата на ентъртейнмънта Магърдич Халваджиян. Толкова милеят за българската поп култура (макар и ерзацна на американската такава), че пускат ли, пускат есемесчета от ранна есен до ранна зима в канчето на арменския гуру продуцент.

И как не! Толкова е по-вълнуващо да подкрепиш любимия си участник в реалити формата, отколкото да пратиш левче на DMS номера на „Българската Коледа“. Така или иначе участниците в Коледата са някакви световно неизвестни хлапета, чийто единствен талант е ДЦП-то или аутизмът. Boring!

Виж, друго нещо си е истинският талант, нагизден с костюм, изработен с фантазия и старание от друг член на фамилията Халваджиян.

Но за да не ме обвините, че твърде много генерализирам и си хейтя наизуст, без да отчитам вашия конкретен принос към добрите каузи, бързам да добавя, че два от тазгодишните реалити формата прекрасно и сърцераздирателно изиграха ролята на неочакван Дядо Коледа за двама наши сънародници в неравностойно положение. В която добрина вие също имате пръст – малък, палец или среден, без значение.

Зрителите наградиха с десетки хиляди левове отрудена многодетна майка в малко над тийнейджърска възраст, която говори с коне и пише приказки, и незрящ нашенски Лорън Оливие с имитаторски умения. Предпочетоха ги пред другите участници, не толкова защото превъзхождат с умения и имат неустоима харизма, а защото заслужават шанс в живота „като всички“. И, разбира се, защото е Коледа. А по Коледа стават чудеса…

Евала, казах. Ако това не е благотворителност, поникнала като житен кълн в сърцето, не знам какво друго е!

Благотворителността има и други лица. Много от тези лица са коригирани от изкусните ръце на естетични хирурзи и принадлежат на публични личности, за които перфекционизмът на визията се класира чак на второ място и половина след любовта към ближния. Известните уж винаги се стараят да пръскат дискретно християнска доброта и щедрост, но все ще се намери някоя подла камера, която да им развали богоугодното дело.

Ето, гледам я, например, Меглена, а.к.а. Мегз Каканашева в популярно кулинарно реалити, в което звезди готвят за други звезди. Сърцето ми затуптява в унисон с нейното, когато разбирам, че освен своите разпознаваеми от малкия екран и страниците на „Плейбой“ VIP гости, тя е решила да нагости с джолан и тиквеник и 85 бедни и гладни хора. Милосърдието не й се получава особено убедително, докато подмята пластмасовите кутии с храна на бедняците, но затова пък изглежда страхотно – като една кокетна Майка Тереза с найлоновото боне за баня и небрежно наметнала крехките си рамене с палто Шанел.

Лицето на истинската благотворителност обаче е друго. То е лицето на някой, който не откупва греховете на безсмъртната си душа с лицемерни индулгенции.

Милосърдният човек дарява орган на починалия си близък на някой непознат, за да спаси живота му. Той не отвръща поглед, когато прескача краката на седналия на паважа просяк или припадналия пияница, понеже „това не ме засяга“. Той е магьосник без име, който с малки, дори банални ежедневни жестове кара сълзите да спрат и да засияят усмивки.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име