Intrigi.bg Политика Битката за президентския стол: Кой с какви сили влиза в надпреварата

Битката за президентския стол: Кой с какви сили влиза в надпреварата

141
0

Едно е сигурно – никога досега президентски избори у нас не са били провеждани в подобна хаотична политическа среда.

Да, и преди сме избирали държавен глава в тежки и сложни политически ситуации, особено в смутните времена на 90-те, но такава специфична ситуация, в която вотът да се провежда паралелно с парламентарни избори, а всички кандидати да са известни само дни преди началото на кампанията, досега не е имало.

Налице са отказ от страна на големите партии да участват пряко със собствени кандидати, стимул за по-малките формации да издигнат свои представители, за да засилят представянето си във вота за Народно събрание, а на всичкото отгоре ги има и обичайното количество „шоу“ кандидати.

Резултатът от всичко това са 24 двойки, които ще се борят за президентския стол на „Дондуков“ 2.

Кампанията вече започна, а претендентите вече провеждат своите събития, опитвайки се да убедят избирателите, че именно те са най-подходящият избор за държавен глава на нацията в сегашните смутни времена.

Големият въпрос – какво можем да очакваме от тях? Кои са основните играчи в тази ситуация и къде се намират те? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим в този текст.

Проблемът на това всички кандидати да се разбират на толкова късен етап е, че социологическите проучвания за началото на кампанията не могат да ни дадат особено ясна представа кой с какви позиции започва. Те просто нямат достатъчното време да бъдат разпознати като някой, който може да застане начело на държавата.

Също така твърде малко проучвания все още разглеждат шансовете на кандидатите за президент, за да може да се използват те за някаква стабилна база.

И все пак, ако може да се извлече един ясен извод от тях, то това е, че Румен Радев води с много, но все пак не събира достатъчно гласове за победа на първи тур.

Като втори се оформя подкрепеният от ГЕРБ проф. Анастас Герджиков, а трети – подкрепеният от „Демократична България“ Лозан Панов, като разликите между двамата са също толкова значителни, колкото и разликата между Радев и Герджиков. Някъде там се вмъква и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, който може да разчита на партийната си база за подкрепа.

Чисто като натрупване на проценти си заслужава да отбележим и Костадин Костадинов от „Възраждане“, а някъде малко преди попадане в графата „Други“ е и лидерът на НФСБ и предизборната коалиция „Патриотичен фронт“ Валери Симеонов.

И все пак какво можем да кажем за основните претенденти за „Дондуков“ 2?

РУМЕН РАДЕВ И ИЛИЯНА ЙОТОВА – НЕЗАВИСИМИ с подкрепата на БСП, „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и ИБГНИ

Снимка: БГНЕС

Ако само преди няколко седмици бяхме попитали дали тези президентски избори ще са състезание само с един кон, отговорът щеше да е положителен и повече от категоричен. И все пак, вече в състояние на кампания, сега не може да се говори с такава категоричност. Политиката у нас е доказала, че промени се случват именно тогава, когато най-малко очакваш.

Оставянето на това поле на вероятност нещо неочаквано да се случи обаче не променя по никакъв начин позицията на бившия шеф на Военновъздушните сили като тотален фаворит за победа на изборите.

Радев изкара един силен мандат, в който първо успя да се разграничи достатъчно от БСП, за да оформи свой собствен образ, който не се свързва толкова пряко с „Позитано“, второ – утвърди се като основен опонент на ГЕРБ в момент, в който те нямаха реална алтернатива, и трето – сформира три служебни правителства (второто и третото се препокриват до голяма степен с разлика от двама министри, които впоследствие създадоха „Продължаваме промяната“).

С всичко това той се утвърди като основната движеща сила срещу предишното управление и в частност – срещу ГЕРБ. Всички негативи, които Борисов и хората му бяха насъбрали, се превърнаха в позитиви за Радев, когато той излезе пред президентството с високо вдигнатия юмрук.

Да, определено може да се каже, че той излиза от образа на типичния президент, който стои над партийните борби, но в случая това му свърши добра работа, както се вижда от високия (за България) рейтинг, с който Радев се ползва през целия си мандат, показващ го като един от най-одобряваните политици у нас.

А в момента именно действащият държавен глава е силният човек в държавата, като назначеното от него правителство, което управлява вече половин година, смени всички областни управители, както и редица шефове на държавни агенции.

В тази кампания той влиза именно в тази позиция на фаворит, за когото победата е почти сигурна. Зад него стоят БСП, „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Паралелно с това Радев се радва все още на образа на водещ противник на ГЕРБ и катализатор на „промяната“ (за която партиите толкова много говорят).

Още от предишната кампания Радев се позиционира като „човек от народа“, а последния пример за това беше присъствието му на мача на националния отбор по футбол срещу Северна Ирландия, където той гледаше не от ложата, а от трибуните, наред с обикновените запалянковци. Да, това е откровен PR ход, който обаче сработва и показва президента в светлината, която той иска.

Ако има нещо, което да поставя сянка на съмнение за победата на Радев на тези избори, то това е това „почти“.

Високият рейтинг, с който той се ползва, съвсем не означава, че няма хора, които не го харесват и които да имат проблеми с някои от позициите му. Също така би било глупаво да приемем, че всички хора, които не го харесват, симпатизират на дадена партия, била тя ГЕРБ, ДПС или дори „Демократична България“.

На практика Радев е най-силният кандидат, но все пак има достатъчно хора, които ако бъдат впрегнати да работят заедно, могат да му костват победата на тези избори, ако се стигне до балотаж. И именно това е големият въпрос – могат ли те да бъдат впрегнати?

ПРОФ. АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ И НЕВЯНА МИТЕВА – НЕЗАВИСИМИ с подкрепата на ГЕРБ

Снимка: БГНЕС

На пръв поглед проф. Герджиков изглежда като перфектния антипод на кандидатурата на Радев. Той е университетски преподавател, ректор на най-големия униврситет в страната и се ползва с уважение в научните среди и в сферата на образованието. Неговият партньор тук пък е Невяна Митева – военнослужеща и председател на Сдружение на жените военнослужещи – отговор на военното минало на президента.

Ако двамата обаче искат да победят действащия държавен глава, ще им трябва нещо много повече от този „пасващ на условията“ бекграудн.

Макар досега Герджиков публично да се опитва да се утвърди като независим кандидат, заявявайки че очаква подкрепа от всички партии, неговата кандидатура носи ясните отпечатъци на ГЕРБ.

Това, от една страна, му помага да се позиционира на второто място с надежда за вероятен балотаж, но на един евентуален втори тур ще работи по-скоро срещу него.

Дори да пренебрегнем атаките срещу Герджиков по линия на „връзка с ДПС“, отново остава моментът на публичното заставане на партията на Борисов зад него.

В момента ГЕРБ все още се намират в политическа изолация, като макар и разденинени, голямата част от партиите са настроени срещу бившите управляващи. А това неминуемо се прехвърля и върху тази кандидатпрезидентска двойка.

Идеята, че Борисов и хората му може да си върнат някои от лостовете до властта ще накара всички анти-ГЕРБ настроение гласоподаватели да се обърнат срещу подкрепения от партията кандидат за президент. Все пак за последните 5 години видяхме как един държавен глава може да създава проблеми за управляващата партия въпреки ограничените си правомощия.

Следователно противниците на ГЕРБ биха подкрепили (почти) всеки, само не и лансирания от бившите управляващи кандидат за президент.

Герджиков и Митева имат месец да намерят решение за този проблем, иначе е доста вероятно да се окажат в ситуация, подобна на тази, в която се намираше Волен Сидеров на президентските избори от 2006 г. – стигнал до балотаж и там смазан от Георги Първанов.

ЛОЗАН ПАНОВ И МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ – НЕЗАВИСИМИ с подкрепата на „Демократична България“

Снимка: БГНЕС

Шефът на Върховния касационен съд (ВКС) през последните години се утвърди като един от най-сериозните привърженици на съдебната реформа, отявлен противник във ВСС на вече двама главни прокурори. Този му профил го направи перфектен кандидат за подкрепата на „Демократична България“.

За разлика от случая с проф. Герджиков обаче, тук изглежда има повече разстояние между кандидата и партията, която го подкрепя, поне на пръв поглед. Панов обаче има същия проблем като своя опонент – той няма масова разпознаваемост, което може да наложи да използва поне част от ресурса на подкрепящата го политическа сила и асоцииране с нея, за да набере кандидатурата достатъчно сила.

Едно от основните предизвикателства пред Панов ще е да успее да излезе от полето на съдебната реформа и да демонстрира ангажираност и с други теми, които са по-близки до широката общественост. За целта обаче той ще трябва да започне да заема по-ясни позиции.

В момента председателят на ВКС се намира в незавидно положение – той е видимият „трети“. Какво означава това – от една страна, той трябва да се покаже като алтернатива на действащия президент Румен Радев, но също така трябва да бъде алтернатива и на проф. Герджиков, за да има шанса въобще да стигне като втори на балотаж. Същевременно с това, Панов не може да е твърде остър към Герджиков, защото ако стигне все пак на балотаж, той ще трябва да разчита на неговите гласове, за да победи Радев.

Към момента това изглежда почти нерешима задача, към която Панов подхожда директно и кардинално, което не задължително е правилният подход.

В две поредни интервюта той тръгва доста критично към действащия президент, обвинявайки го първо в топла връзка с ДПС, а след това в недостатъчно работа с ГЕРБ и ДПС за осигуряване на мнозинство за сформиране на кабинет в предните два парламента. Тези противоречащи си до голяма степен послания поне засега не играят добра роля за съдията в общ план и за него ще е добре да намери нов подход към избирателите, ако иска да увеличи подкрепата си, а не да я намали.

Не помага особено и встъпителното му видео за БНТ, показващо кандидата за държавен глава на фона на синьо небе с облаци, малко Витоша и малко от блоковете на София. Достатъчно е човек да види множеството мемета в социалните медии, сравняващи клипа с визията, използвана от различните врачки и предсказателки по кабеларките, за да се види колко точно неуспешен е този клип. 

Важен момент за тази президентска двойка беше решението на Върховния апелативен съда да отхвърли жалбата на ВМРО срещу кандидатурата на Мария Касимова-Моасе за вицепрезидент, според която жалба тя не е живяла достатъчно време в България през последните 5 години.

Тази жалба до голяма степен кореспондира с проблемите на ДБ с регистрирането на листа в Стара Загора и с общия наратив, представен от Христо Иванов, че някой иска да ги саботира.

Отхвърлената жалба дава допълнителен тласък на президентската двойка и ако се използва правилно в интервюта и публични появи, Касимова, която сама е добър оратор, би могла да извлече позитиви от тази атака срещу себе си.

В крайна сметка основното предизвикателство в момента пред Панов и нея е да намерят пътя към второто място. Затова и по-логично е да фокусират реториката си срещу Герджиков и да представят себе си като ясната алтернатива на десните хора. На втори тур вече могат да се надяват, че ГЕРБ и симпатизантите им ще спазят думата си и ще гласуват за тях от желание да махнат Радев от „Дондуков“ 2.

И все пак достигането до този балотаж е огромно предизвикателство, което няма да се случи лесно.

МУСТАФА КАРАДАЙЪ И ИСКРА МИХАЙЛОВА – ДПС

Снимка: БГНЕС

Две от изявените лица на ДПС са издигнати от името на партията за президент и за вицепрезидент. Слабо вероятно е обаче Карадайъ, който сега е водач в две депутатски листи, да се цели действително в президентския стол.

Тук виждаме по-скоро ясен пример за това как изборите за президент се използват за активизиране на електорат и стимулиране на депутатските листи на партията.

В случая се разчита на идеята, че едно разпознаваемо и харизматично лице ще привлече подкрепа около себе си, тъй като избирателите на първично ниво по-лесно се асоциират с хора, отколкото с цели партии или организации (по същата логика, на която действат и рекламите с известни личности). Така един кандидат за президент ще увлече след себе си повече хора, отколкото само дадената партия (партиите у нас по традиция се ползват с много по-ниско доверие).

В момента Карадайъ е възможно най-силното лице, което ДПС биха могли да издигнат – лидер на партията и основен изразител на нейните позиции. Да, извън типичния електорат на формацията той трудно би пробил, но не е и това неговата цел. Тя е просто да „стегне“ редовните си избиратели и да ги мотивира да отидат до урните.

Очевидно за тези избори ДПС излизат с голямата кошница и с надежди да се позиционират добре в следващия парламент, а това е просто поредната част от кампанията, наред с издигането на Делян Пеевски за лидер на листа в Благоевград и Велико Търново.

Предстои да видим доколко ще сработи това.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ И ЕЛЕНА ГУНЧЕВА – „ВЪЗРАЖДАНЕ“

Снимка: БГНЕС

„Възраждане“ открай време се опитва да даде представителство на крайния национализъм у нас, залагайки на флиртуване с конспиративните теории, антиваксърството и противниците на мерките срещу коронавируса. В момента формацията е по-близо до влизане в Народното събрание откогато и да било, а като част от този опит за минаване за пръв път на бариерата от 4% е и кандидатурата на Костадин Костадинов за президент.

За разлика от Карадайъ, чиято цел е да стегне и мотивира собствения електорат, тук задачата на Костадинов е да достигне до нови избиратели, които да привлече с ораторските си умения и по-кардиналните си позиции.

Той вече заяви, че е недоволен както от Радев, така и от ГЕРБ, а целта му е да стигне до балотаж. Подобна амбиция е доста пожелателна, но все пак той има потенциал да увлече след себе си достатъчно хора, че това да помогне на партията му.

Със силно застъпване на връзката между история и патриотизъм, заиграване със здравната тематика и опозицията срещу противоепидемичните мерки, той има всички шансове да постигне целта си, макар това съвсем да не му е вързано в кърпа.

Мнозина тук правят паралел с Волен Сидеров и „Атака“, като именно това се очертава да бъде и ролята на „Възраждане“ – заместител на „Атака“ в националистическото поле, особено що се отнася до проруски настроените гласоподаватели.

Изборът на адв. Елена Гунчева от Пловдив в случая само засилва тези антисистемни и дори агресивни послания за радикална промяна. Тя самата има сериозна база от последователи в социалните медии, като там се е оформила като разпалващ оратор, готов да „нахъсва“ следящите я.

Интересно ще е как двамата ще се представят по време на дебатите и дали това, което може да се приема за основното им оръжие – емоционалното ораторство, ще им помогне да се придвижат напред.

ДРУГИ

Валери Симеонов и Цветан Манчев – „Патриотичен фронт“

Снимка: БГНЕС

Лидерът на НФСБ опитва да възроди марката „Патриотичен фронт“, с която партията му, заедно с ВМРО, се яви на изборите от 2015 г. Сега обаче, без ВМРО и с драстично по-лоши изборни резултати, целта на Симеонов е да покаже, че в него и партията му има още живец в политиката и не трябва да бъдат отписвани току-така. Въпросът обаче е доколко този опит ще успее и дали няма да се окаже последно издихание за този патриотичен проект.

Горан Благоев и д-р Ивелина Георгиева – коалиция „Национално обединение на десницата“

Опитът на новата коалиция на Цветан Цветанов и Петър Москов да покаже, че партиите им не само са живи, но и имат релевантност ще разчита на тихата сила на бившия водещ от БНТ Горан Благоев и на здравния бекграунд на д-р Георгиева, зам.-директор на УМБАЛ „Св. Анна“. Макар престоят в политиката да не навреди особено на личния образ на Благоев, съмнително е доколко той ще привлече големи групи от хора да гласуват за него. А ако още веднъж КОД на Москов и „Републиканци за България“ на Цветанов изкарат под 10 хил. гласа на парламентарни избори, това може да означава край за политическите им амбиции.

Милен Михов и Мария Цветкова – ВМРО

Михов може и да е известен сред партийния актив на ВМРО и сред бившите си студенти от ВТУ, но е спорно доколко той ще може да активизира подкрепа за себе си на изборите, особено след като кандидатурата му започна със скандал, в който висшето учебно заведение, за което е работил, изпрати официална позиция до медиите, с която не само се разграничава от него, но и заявява, че го е уволнило дисциплинарно за уронване на престиж и други прегрешения. Все пак има шанс с добро представяне на дебати и с добра кампания зад гърба си той да успее да излезе от тази графа „Други“. За повече от това – едва ли и във ВМРО някой се надява.

Луна Йорданова и Иглена Илиева – Независими

Просто защото Луна е най-колоритното нещо на тези избори. В социалните медии вече тече опит за кампания в нейно име, за да може поп-фолк певицата да изкара повече гласове от представителите на националистическия сектор. Самата Луна вече заяви, че иска да види своето име на бюлетината, така че поне тази ѝ амбиция ще бъде изпълнена на 14 ноември.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име