Intrigi.bg Свят „Беше ми поръчано да убия Пабло Ескобар“ – разказът на един наемник

„Беше ми поръчано да убия Пабло Ескобар“ – разказът на един наемник

328
0

През 1989 г. екип от британски наемници пристига в престъпната империя на най-опасния човек в света със задачата да го ликвидира.

Целта е наркобосът Пабло Ескобар – един от най-богатите престъпници в историята и най-големият разпространител на кокаин в света по онова време, отговорен за около 80% от световната търговия с наркотици.

Начело на екипа наемници е Питър Макалийз – бивши войник от легендарното спецподразделение на Британската армия SAS (Специална въздушна служба). Той е вербуван от картела „Кали“, който през онези години се опитва да създаде напрежение между наркогрупировките в Колумбия, но името на човека, който стои зад поръчката за убийство на Пабло Ескобар, така и не се разбира. Дори самият Макалийз не може да посочи инициатора на плана.

Когато му поверяват мисията обаче, наемникът не се замисля и приема. Заедно с екипа си от 12 души се скрива в колумбийската джунгла, на километри от град Меделин, където се намира ранчото на Ескобар – Хасиенда Наполес. Присъствието им обаче не остава незабелязано.

Цялата операция – от нейната подготовка до провала ѝ, е разказан от самия Питър Макалийз в новия документален филм Killing Escobar, излъчван от 12 март в някои кина във Великобритания и който можем да се надяваме някой ден да видим и като част от програмата на някой фестивал у нас.

„Предизвикателството беше голямо. Чувствах се развълнуван. Бяхме свикнали да реагираме бързо и не ни отнемаше много време, за да се подготвим за дадена работа, така че бяхме готови. Много от момчетата са били на мисии с мен и преди, вече се бяхме сработили. Но знаехме и че ако Пабло ни открие, смъртта ни щеше да е мъчителна“, разказва бившият войник.

Всеки от мъжете в екипа получава по 5000 долара на месец, а отделно екипът получава общо по 1000 долара за ежедневни разходи. Но за Макалийз парите не са основният мотив за приемане на мисията. Главният фактор е бил приключението и тръпката около преследването на Пабло Ескобар.

„Замислете се – колко човека, които познавате, са помолени да убият Пабло Ескобар“, пита Макалийз.

На планираното убийство бившият войник гледа като на поредната мисия. Не задълбава в моралната страна на въпроса и съвестта не го измъчва. Инстинктът му в битка е възпитан от армията в Глазгоу и след като напуска редиците ѝ, той започва да гледа на стрелбата по друг човек като на стрелба по мишена.

„Събуждах се с мисълта „За това съм тук“. Имах решителността и стремежа да си свърша работата. Бях уверен, че ще успея. Знаех, че всичко е планирано, всеки знаеше какво да прави. Бяхме сплотени и силни“, разказва войникът за дните преди опита за покушение над Пабло Ескобар.

Макалийз и екипът му се разполагат в близост до Хасиенда Наполес – огромното имение на Ескобар, което включва зоологическа градина, колекция от стари и луксозни автомобили, частно летище и арена за бикове.

Планът бил ранчото да се атакува с бомби от два хеликоптера, след което малка група от войниците да влезе в обекта и да убие Пабло, като вземе главата му за доказателство. Наемниците са тренирали усилено за мисията и разполагали с пълен арсенал от оръжия, но въпреки това операцията не протича по график.

Освен че информатори на наркобоса разбират за опънатия лагер на наемниците, дошли в Колумбия, за да да го убият, но и хеликоптерът, който трябва да превози Макалийз и част от хората му до ранчото, се разбива над Андите. Пилотът загива на място, а няколко души, включително и Макалийз, са тежко ранени, така че не могат да довършат мисията си.

Пабло Ескобар е извадил късмет за пореден път. Едната част от наемниците са катастрофирали в планината, а другата са открити в джунглата от хората му и брутално убити.

Днес 78-годишният Макалийз не се вини за смъртта им. Казва, че те са били професионални войници и са били наясно какви са последствията от една провалена мисия, каквато е и опитът за покушение на Пабло Ескобар.

Ръководителят на операцията казва, че докато е лежал на планинския склон е дал няколко обещания на Бог, ако бъде спасен и хората на Ескобар не го открият преди тези на картела „Кали“.

„Имах голям късмет, бях изкарал няколко курса за бойно оцеляване в британската армия. Знаех колко е важно да останеш в хеликоптера, докато перките все още се въртят – ако излезеш, докато се движат, ще ти отсекат главата. Казах го и на момчетата. Нямахме часовник и преценяваме колко време минава по движението на слънцето. Мислехме как да избегнем хипотермията и глада“, споделя Макалийз.

В крайна сметка той и войниците му са спасени и върнати във Великобритания, а тяхната работа е свършена от колумбийските власти, които застрелват Пабло Ескобар през 1993 г.

Но дали Питър Макалийз изпитва облекчение, че мисията му е неуспешна? Нищо подобно. Съжалява, че той и подчинените му не са довършили започнатото.

Но десетилетия след опита за покушение бившият войник от британската Специална въздушна служба стои далеч от военни действия. Приоритетите му да са бъде добър баща и съпруг и да намери мир след годините, прекарани в агресия.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име