Intrigi.bg Политика А сега накъде: Какви са шансовете за нов кабинет в 47-ото НС

А сега накъде: Какви са шансовете за нов кабинет в 47-ото НС

16
0

Правителството падна. Отцепването на „Има такъв народ“ (ИТН) от управляващата коалиция повлече страната в нова политическа криза, а разделението между парламентарно представените формации е толкова сериозно, че бъдещето вещае предимно несигурност.

Към този момент обществото до болка познава предстоящия процес – президентът ще свика консултации с парламентарните групи, а след това ще започне да раздава мандати.

Първо на първата политическа сила – „Продължаваме промяната“ (ПП), които ще имат седем дни да представят правителство, което да мине на гласуване през парламента.

Ако тя не успее да се справи, държавният глава ще даде втория мандат на втората политическа сила – „ГЕРБ-СДС“. Ако и те не успеят да предложат кабинет с парламентарно мнозинство, президентът връчва трети мандат на избрана от него партия от тези в Народното събрание (НС). Ако и там не се стигне до избиране на правителство, президентът разпуска парламента, насрочва дата за предсрочни парламентарни избори – два месеца след разпускането на НС, а партиите започват да се готвят за нов вот.

Тук въпросът е следният – има ли как нови избори сега да бъдат избегнати? Тоест има ли как в рамките на 47-ото НС да се състави ново правителство?

Да видим.

Шансове за съставяне на правителство с първия мандат, който ще бъде получен от „Продължаваме промяната“:

ПП беше мандатоносителят на досегашното правителство на Кирил Петков, което загуби парламентарната си подкрепа след оттеглянето на ИТН. В момента пак на тях се пада задачата първи да опитат да формират ново управление в сегашния парламент.

За момента всички индикации от формацията сочат, че тя ще се опита да издигне нов вариант на Министерски съвет, който потенциално да събере достатъчно подкрепа в парламента.

След вота на недоверие представителите на партията коментираха, че няма да търсят отново подкрепата на ИТН, а само на техни отделни депутати. И това е логичен ход, предвид колко напрежение се натрупа между двете формации, след като Слави Трифонов изтегли партията си от властта.

В момента ПП разполагат с 67 народни представители, като потенциално могат да разчитат на подкрепа от досегашните си партньори във властта – „Демократична България“ (ДБ) и БСП, които съответно имат 16 и 26 народни представители в 47-ото НС. Това прави общо 109 депутати в парламента при необходими за мнозинство 121.

Потенциално към тази бройка биха могли да се добавят и отцепилите се от ИТН 6 народни представители, които гласуваха в подкрепа на кабинета на вота на недоверие в сряда. С това общата парламентарна подкрепа за потенциално ново правителство около „Продължаваме промяната“ ще достигне 115 депутати – с 6 по-малко от минималното необходимо мнозинство, необходимо за поддържане на правителство.

Снимка: БГНЕС

Съответно ПП имат нужда от подкрепата на още шестима народни представители или поне съгласието, че ще помагат в един или друг момент.

Поне към момента обаче това изглежда твърде сложна задача, с оглед на това колко стегнати са редиците на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, от една страна, и колко неуспешни бяха совалките на Кирил Петков да пробият сред депутатите на ИТН, от друга.

Това, на което оттам могат да се надяват като шанс, е да направят промени в състава на правителството по отношение на премиер, за да опитат да убедят депутати да подкрепят нов вариант на кабинета. Въпреки това и с този ход шансовете биха били малки, предвид коментарите на Тошко Йорданов от ИТН, че проблемът, който партията има с управлението на ПП е с личностите на Петков и Василев.

Потенциално възможно е двамата лидери на „Продължаваме промяната“ да поемат крачка назад, пускайки на преден план друг премиер (например доскорошния шеф на парламента Никола Минчев) и с това да се надяват да привлекат подкрепа от депутати на ИТН, но подобен сценарий е твърде дълбоко в сферата на вероятностите.

На практика правителство може да бъде прието и с по-малко от 121 подкрепящи депутати. Пример за това имаме в 42-ото Народно събрание, когато кабинетът на Пламен Орешарски беше избран с подкрепата на Волен Сидеров. Тогава БСП и ДПС имаха заедно общо 120 депутати, а Сидеров се регистрира за гласуване, осигурявайки кворума за гласуването. По този начин кабинетът на Орешарски мина със 120 гласа в подкрепа.

Могат ли обаче ПП да разчитат на подобен сценарий? Стига да убедят достатъчно депутати от опозицията – онези, които гласуваха за падането на кабинета на Петков, да им сътрудничат. А това ни връща към горните точки.

Следователно очакванията до момента са, че с първия мандат би било много, много трудно да се сформира ново правителство, което да устои на гласуване в Народното събрание.

Шансове за съставяне на правителство с втория мандат, който ще бъде получен от ГЕРБ-СДС:

Снимка: БГНЕС

Поне към момента шансовете тук изглеждат нулеви. На два пъти вече председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова обяви, че формацията възнамерява да върне на президента мандата за сформиране на състав на Министерски съвет още при получаването му.

По думите ѝ не е редно втория да прави кабинет. От ГЕРБ вероятно очакват нови избори, които да ги върнат като първа политическа сила, давайки им повече възможност за действие.

В рамките на 47-ото Народно събрание те нямат с кого особено да се коалират. Като единствен потенциален партньор за ГЕРБ в момента се очертава ДПС, макар от партията на Мустафа Карадайъ засега да не декларират интерес към подобно сътрудничество.

Всички останали политически сили в парламента ясно заявяват, че не биха се коалирали с ГЕРБ.

При промяна на съотношението на силите в едно следващо Народно събрание, това може и да се промени, но засега можем само да предполагаме.

Шансове за съставяне на правителство с трети мандат и кой може да го получи:

По Конституция президентът сам избира на коя от политическите сили в парламента да даде третия мандат за съставяне на кабинет и сега ще е особено интересно на коя от партиите в НС той ще спре избора си, ако се стигне дотам.

Ако махнем ПП и ГЕРБ, като възможен избор остават: ДПС; БСП за България; „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Възраждане“.

В двата пъти досега, когато Радев имаше възможност да връчи трети мандат за сформиране на правителство, той избра третата политическа сила – БСП.

В момента трета политическа сила са ДПС – партия, спрямо която държавният глава никога не се е изказвал позитивно, дори напротив. Ще изглежда нелогично спрямо образа, който е градил досега, сам да даде власт за сформиране на правителство в ръцете на ДПС.

Колкото до самите ДПС, техните шансове да привлекат партньори за кабинет, при това достатъчно партньори, в момента са нищожни към никакви.

Снимка: БГНЕС

Четвъртата политическа сила и досегашен избор на Радев, е БСП. В момента обаче държавният глава е в обтегнати отношения с партията, която първоначално го издигна за президент през 2016 г., а след това го подкрепи и за втори мандат през миналата година.

Ръководството на социалистите не пести критики спрямо него, обвинявайки го за разклащането на властта сега. Подобни обвинения идват и от ПП, и от ДБ, но от БСП те са по-чести.

За подобно изостряне на отношенията между „Дондуков“ 2 и „Позитано“ 20 се говореше още миналата година, но след президентския вот то сякаш изглежда влошено.

Но дори и все пак Радев да преглътне този разрив със социалистите и да се спре отново на тях като трети мандатоносител, БСП имат също малки шансове да направят успешен кабинет. Най-малкото „Демократична България“ са декларирали, че макар да приемат да работят заедно с този си отколешен политически опонент (и на моменти дори враг), не биха приели да са част от правителство на червените. А с това спадат драстично шансовете за оформяне на успешен кабинет.

Мнозина спрягат „Има такъв народ“ като потенциален носител на третия мандат, особено след като едно от лицата на партията – бившият шеф на НС Ива Митева, заяви, че там са готови да приемат подобно предизвикателство и да предложат свой кабинет на малцинството.

Досегашният опит показва колко успешна е подобна стратегия (изобщо не е), а на фона на обвиненията от доскорошните им партньори в предателство и покрай липсата на готовност за подкрепа от останалите политически сили – ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“, възможността „Има такъв народ“ да сформират успешен кабинет на малцинството граничи с нулата.

На този фон вероятно най-големи шансове да постигнат нещо с третия мандат от президента биха имали от шестата политическа сила – „Демократична България“. Това съвсем не означава обаче, че тези шансове са големи като цяло.

Снимка: БГНЕС

Ако се стигне дотам ДБ да се опитва да сформира кабинет, те биха могли да потърсят отново формулата на досегашното правителство – ПП + БСП + ДБ + ИТН. Официално ИТН казват, че проблемът им в коалицията е бил с „Продължаваме промяната“, така че поне на теория не би трябвало да има такъв проблем да се обедини отново тази четворна коалиция.

Но теорията е нещо доста различно от практиката. ДБ и ИТН открай време имат проблеми помежду си, като те проличаха особено силно в 46-ото НС. А сега по нищо не личи Христо Иванов и Слави Трифонов да са затоплили отношенията си.

Преговори може и да се проведат, но нищо не гарантира, че те ще бъдат успешни, особено като се има предвид, че една подобна коалиция трябва да събере на едно място ПП и „Има такъв народ“, които и в момента продължават да се обвиняват едни други в корупция и други политически грехове.

Щом сме тръгнали да ровим в теорията, можем да разгледаме и най-логичната на хартия потенциална коалиция – „Продължаваме промяната“ + „Демократична България“ + ГЕРБ.

Трите формации се позиционират около центъра и леко в дясно (ПП е по-скоро в ляво, но все пак центристка партия), споделят евроатлантически ценности и официално декларират подкрепа за Украйна във войната ѝ с Русия.

Обединението им ще гарантира, че потенциала за протести и подривна дейност срещу правителството ще намалее значително, а управлението ще се радва на прилична стабилност. На хартия…

На практика ПП и ДБ са крайно критично настроени спрямо ГЕРБ и генерират огромната част от подкрепата си именно от конфронтацията си срещу „статуквото на ГЕРБ“ и Модела „Борисов“. Опит да се обединят с Бойко Борисов за общо управление ще доведе до огромно недоволство сред собствения им електорат и може да доведе до разпадането им, особено в случая на ДБ, които като потенциални мандатоносители ще си навлекат и още повече критики.

Последната политическа сила по размер в 47-ото Народно събрание – „Възраждане“ е толкова категорична в желанието си за нови избори, че не си заслужава дори теоретично да се обсъжда като потенциален носител на трети мандат в този парламент.

На фона на всичко това, шансовете в рамките на това НС да се създаде нов кабинет, са наистина малки и трябва да разчитат на сериозни компромиси или солидни обещания за отделни депутати.

Нито един от двата варианта не би могъл да произведе правителство, което да е дори наполовина толкова стабилно, колкото беше кабинетът на Кирил Петков, а той издържа едва шест месеца.

Много по-вероятно е България да отиде на четвърти парламентарни избори в рамките на едва две години.

Тук остава въпросът кога можем да ги очакваме. Предвид факта, че тепърва трябва да се разглежда актуализацията на бюджета и да бъдат приети поне част от законовите промени, заложени по Плана за устойчивост и развитие, е вероятно този парламент да има още около един месец-месец и половина живот, при това ако партиите имат желанието да „тупкат топката“ достатъчно дълго.

Това означава, че нови избори се очертават между края на септември и началото на ноември тази година.

Какво ще се случи тогава, едва ли има кой да предрече. Ситуацията в България, както и настроенията сред самото общество, са крайно нестабилни и всичко може да се промени буквално за дни и седмици.

На това китайците май му казваха: „Да живееш в интересни времена“.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име