Intrigi.bg Свят Ангора – цената на една жестокост

Ангора – цената на една жестокост

64
0

Човешката жестокост не познава граници особено когато стане въпрос за печалба. Добиването на ангорска вълна от ангорски зайци е един от многото примери как човек поставя бизнес интересите си пред хуманното отношение към животните.

Ангорският заек е развъждан от векове в Турция с цел добиване на козина за производство на фина вълна. Породата е наречена ангора на старото име на турската столица Анкара. През 1723 г. европейски моряци, чиито кораби акостирали в турски пристанища, забелязали, че богатите жени носят красиви тънки шалове с копринен блясък, направени от заешка вълна. Моряците купили от тези зайци и ги пренесли във Франция. По-късно зайците били разпространени в Англия и Германия. През 19-ти век ангорският заек става популярен в цяла Европа заради нежната вълна, която се получава от козината му – т.нар. ангора. Ангората става ценен обект за промишлеността. От началато на 20-ти век започва отглеждането му във ферми за добив на вълна.

На какво всъщност се дължи високата цена на ангорската вълна? Косъмчетата, които покриват цялото тяло на ангорския заек, са плътни и много гъсти. Те могат да достигнат до 15 сантиметра дължина. Влакната на ангорската вълна са с диаметър 12-16 микрона и са кухи – така те задържат до 7 пъти повече топлина от овчата вълна. Средното количество вълна, което се получава от един ангорски заек за година, е 170-320 г, което оправдава високата цена на тази вълна – около 1 лев за грам. За да се произведе вълна от козината на ангорския заек, косъмчетата не се стрижат, а се изскубват директно от гърба на животното. Така влакната се запазват по-пухкави и след преработка не се слепват.

Жестокостта спрямо животните при изскубването на козината им остава дълги години скрита от потребителите. Общественото внимание към това издевателство беше привлечено след като през 2013 г. PETA (Организация за защита на правата на животните) направи разследване и за първи път показа ужасяващи видеа от 10 китайски ферми за добив на скъпото влакно. На Китай се падат 90% от световното производство на ангорска вълна.

Реакциите на модните брандове не засъсня. Още в началото на ноември 2013 г. шведската компания H&M заяви, че спира производството на дрехи, съдържащи ангорска вълна. Добрият пример беше последван през февруари 2015 г., когато една от най-големите фирми в модната индустрия за среден клас дрехи – „Индитекс“, преустанови производство на изделия от ангорска вълна.

Гигантът, под чиято шапка са марки като Zara, Pull & Bear, Massimo Dutti, Bershka, Stradivarius, Oysho и Uterquе, се реши на това след близо година разговори със специалисти от PETA за обстоятелствата, при които се получава суровината от ангорски зайци. Междувременно Calvin Klein, ASOS и Lacoste обявиха, че спират производството на дрехи и аксесоари от ангора.

Това не пречи на магазините за евтини китайски стоки по цял свят да продават чорапи от ангорска вълна по едно евро за чифт. Изборът дали да подкрепим подобно антихуманно производство или да предпочетем памучни чорапи зависи изцяло от нас.

Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име