Intrigi.bg Политика „Алфа рисърч“: Вероятността от управленска коалиция без ГЕРБ или БСП изглежда нищожна...

„Алфа рисърч“: Вероятността от управленска коалиция без ГЕРБ или БСП изглежда нищожна засега

301
0

Малко над 40 на сто от българите очакват, че на предстоящите напролет парламентарни избори няма да има категоричен победител, а няколко партии са с близки резултати. При това положение равен брой хора се обявяват за съставяне на управленски коалиции около формациите с очаквано най-много гласове – ГЕРБ и БСП.

Следващият парламент ще бъде фрагментиран – най-вероятно от шест партии и с трудност да състави кабинет. Три месеца преди очакваната дата на вота се увеличават хората, които са твърдо решени да гласуват, но се колебаят за кого. В същото време нарастването на страховете заради влошаването на предизвиканата от COVID-19 епидемичната обстановка през декември води до спад в намерението за участие в парламентарните избори, а по-ниската избирателна активност би донесла електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите.

Това са основните изводи от национално представително проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“, осъществено между 15 и 21 декември 2020 г. То е част от редовния тримесечен мониторинг на обществено-политическите нагласи. Направено е сред извадка от 1017 пълнолетни жители от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

Равен брой хора искат коалиции около ГЕРБ и БСП

Малко под една четвърт от анкетираните очакват сегашната управляваща партия – ГЕРБ, да спечели убедително изборите. Категорична победа за основната опозиционна формация – БСП, прогнозират 16 на сто, а според 43 на сто няколко играчи ще имат близки резултати, сочат данните на „Алфа рисърч“.

В тази ситуация според социолозите става важен въпросът за характера на бъдещото управление. Практически равен брой хора се обявява за управленска коалиция около ГЕРБ или около БСП.

За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили.

Проучването отбелязва интересна особеност – избирателите ще комбинират във вота подходи като при избор в два тура: ще се ръководят едновременно както от въпроса „кой ни харесва“ (който обичайно е водещ при гласуване на първи тур), така и от въпроса „срещу кого сме“ (който става важен на втория), коментира преди два дни в интервю за БНТ управляващият партньор в „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова. По думите й хората не само ще избират политическата сила, която им допада, но ще гласуват в някаква степен и за характера на бъдещото управление.

Десните и „Има такъв народ“ с лек спад

Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа гледна точка мнозинство и трудно съставяне на управленска коалиция, отчитат социолозите.

През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред БСП (21.9%) в предпочитанията на твърдо решилите да гласуват. При предишното проучване през септември разликата между водещите формации беше 0.9 процентни пункта в полза на сегашните управляващи.

Всички останали партии обаче повече или по-малко губят подкрепа. Парламентарно представените – заради натрупаното недоволство от статуквото, а извънпарламентарните – заради смяната в приоритетите на общественото мнение с втората вълна на COVID-19 и затихването на протестния потенциал, сочи анализът на социолозите.

Като трета парламентарна политическа сила и през декември се очертава „Има такъв народ“ на тв водещия Слави Трифонов, но упоритото въздържане от представянето на лица и приоритети започва да отнема от предимството им: подкрепата за партията спада от 14.9% през септември до 10.2% през декември, а личният рейтинг на Трифонов – от 36% до 30.3%.

Подобна тенденция „Алфа рисърч“ отчита и в подкрепата за „Демократична България“. Тя спада от 9.4% до 6.1% за последните три месеца, като според социолозите това се дължи главно на по-ниската мобилизация на техните симпатизанти. „Обединението запазва висок дял сред колебаещите се избиратели, но по-нисък сред твърдите участници в изборите. Връщането на тези избиратели може да го приближи към по-високите летни позиции“, посочват от агенцията. Лидерът на формацията Христо Иванов запазва персонално доверие от 14.7%.

Платформата „Изправи се.бг“ (4.9%) на Мая Манолова, макар и най-близо до чертата от 4%, също запазва шансове за представителство.

Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7.2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на движението. За разлика от тях симпатизантите на ВМРО – НФСБ продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2.7%.

Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади високообразовани български граждани

Кога да са изборите

Датата на редовните парламентарни избори предизвика противоположни реакции. Практически равен брой хора се обявяват за провеждането им в първия възможен момент – 28 март (42%), и за отлагането им, за да не се рискува животът и здравето на хората (43%). Общо 15 на сто от хората заявяват, че не могат да преценят.

Въпреки предизвикателствата, мнозинството от избирателите подхождат с доверие към предстоящите избори, отчита „Алфа рисърч“: 20% нямат притеснения за честността им, други 42% допускат, че може да има нарушения, но те няма да окажат съществено отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде изцяло манипулиран, се подкрепя от 24 на сто, предимно симпатизанти на асоциираните с протестите формации.


Уеб Дизайн и изработка на сайт от BULTAG

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Вашето име